Тъмръшката република“ се появила в напрегнат и динамичен исторически момент,

 „ Тъмръшката република “ се появила в под напрежение и динамичен исторически миг, когато директно след Руско-турската освободителна война през 1878 година в Родопите избухнало така нареченото „ Сенклерово въстание ”.

 След подписването на Санстефанския контракт, в Родопите и в Беломорска Тракия върлували османски и помашки башибозушки банди, предвождани от някогашния британски консул във Варна и Бургас мистър Д. Б. Сенклер, който бил нает от турската войска и бил почетен с името Хидает паша. Целта на този английски сътрудник, с майка полякиня и татко шотландски аристократ, била да „ освободи ” Родопите и Беломорска Тракия от българите и да причисли тези територии към Османската империя. В предвожданата от него орда се присъединили и част от локалните помаци, изключително тези, които взели участие преди две години в кланетата на Батак и Перушица. Бандата нападала освен българските, само че и гръцките християнски села, палела и колела и несъмнено е щяла да успее да прогони оттова християните, в случай че на помощ не им се притекъл именитият Капитан Петко челник, който със своите четници съумял в няколко сражения да разгроми бандите на Сенклер.

Часът удари

По-късно обаче, в края на 1879 година, помаците от родопските околности Рупчос, които взели участие в бандата на Сенклер, се завърнали по селата си, които съгласно Берлинския конгрес били включени в рамките на Източна Румелия. Селяните оповестили региона за самостоятелна – това е така наречената Тъмръшка или Помашка република. Носи името на село Тъмръш. През 1633-34 година селото се загатва в османски лист за джизие – данък, събиран от немюсюлмани, а в документи от 1872 година Тъмръш е най-голямото населено място на Рупчоската нахия (Рупчос – бивше име на област в Западните Родопи; нахия – административна единица в Османската империя, община) и наброява 300 къщи.

 „ Тъмръшката република “ обхващала територията сред реките Въча и Чая, спускайки се на север до село Тъмръш (което е единствено на десетина километра южно над Перущица), а на юг стигала до Триград и до Барутан зад Доспат, включвайки 22 села дружно с Дьовлен (Девин) и Триград. Думата „ република ” следва да се схваща в метафоричен смисъл, защото родопските селища, включени в състава в никакъв случай не са разгласявали публично държавна самостоятелност. Тази република си имала свое държавно управление, ръководено от помака Ахмед ага Тъмрашлията – палачът на Перущица. Другият предводител на републиката бил Ахмед ага Барутанлият – палачът на Батак, също помак. Тази така наречена „ република ” просъществувала от 1879 до 1886 година

 През 1879 година „ непокорните села ” отказали да заплащат налози на източнорумелийското държавно управление и лимитирали достъпа до региона. Ахмед ага събирал по-ниски налози от румелийската и османската администрация, което асъдействало за разширение на въздействието на „ републиката ”. На заседание на над 100 селски първенци, извършено в с. Триград през лятото на 1879 година бил определен съвет от трима души – Хасан ага от Триград (началник), хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден (помощник началник), Молла Еюб от Мугла (помощник началник).

Малко известни, само че значими монументи в България

 Събранието взело решение селата да не се подчиняват никому, а определеният тричленен съвет да управлява живота на общността. Неформален водач на „ непредадените ” села останал Ахмед ага Тъмръшлията. Била образувана жандармерия от 20 души, а на селските първенци била предоставена огромна полицейска, административна и правосъдна власт. Столицата се местела, като в началото била в Триград, а след това в Настан, Михалково и други по-големи села.

Интересен факт е, че макар неофициалната самостоятелност на село Тъмръш, държавното управление на Източна Румелия отпуснало парична помощ за възобновяване на селото. Друг дълбокосмислен факт е, че през 1880 година част от „ непокорните села “ позволили преброители за броене на популацията в Източна Румелия. В началото на 1885 година, директно преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Захари Стоянов е изискал среща с Ахмед Ага Тъмръшлията, която била извършена в неговите сараи, за договаряне на отвод от опълчване и недопускане на принуждение в плануваното бъдещото Съединение на България. В знак на другарство Захари Стоянов подарил на агата бинокъла си. Агата спазил неофициалното съглашение да не пречи на обединяването.

Играта с по този начин наречената „ Тъмръшка република ” продължава до 1886 година, когато без никой да пита българите мохамедани дали желаят или не, те са предадени, единствено че не на България, а на Турция. Историята се случва за една нощ. На 6 септември 1885 година в Пловдив става Съединението. Заслугата на тъмръшлии в Съединението била в това, че те останали „ неутрални ” и не се спуснали от планината към Пловдив, с цел да избавят нарушените права на Османската империя, както мнозина очаквали. Съединението сложило началото на редица нови и значими събития освен в историята на „ Тъмръшката република ”, само че и на страната изобщо. Още на следния ден държавното управление на Петко Каравелов освен признало преврата, само че и изпратило войските на Княжество България в рамките на Източна Румелия. Именно тогава империята, недоволна от Съединението, като употребява тежката конюнктура в България, за една нощ въвела своите войски през границата, открита от Берлинския контракт и окупирала кърджалийска околия и „ Тъмръшката република ”.

 По-късно на 24 март 1886 година по силата на Топханенска конференция, „ Тъмръшката република ” била включена в рамките на Османската империя. В селата се провели митинги, жителите били недоволни от това решение. Вестниците пишели публикация след публикация: „ Цариградската конференция забради с черен чембер Тъмръш и прилежащите му села. За първи път от дълбока античност еднокръвното население бе разграничено с държавна граница. “

Съединението

 До Балканската война европейската част на Османската империя се простирала по Балканския полуостров. По силата на Берлинския контракт, а по-късно и Топханенското съглашение огромна част от българските земи в Тракия и Македония останали под властта на султана. Това довело до сформирането на Балканския съюз, който през 1912 година афишира война на Високата врата. От българската войска е образуван по този начин нареченият Родопски отряд. Задачата му била да освободи българските земи в Родопите и поречието на река Места, да овладее моста на гара Бук и железопътната линия при Драма и да прекъсне връзките сред турските войски от Източния и Западния фронт.В състава му се намирал 21-ви пехотен Средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов. Славните Средногорци за броени дни освободили централните Родопи и обърнали в бягство неведнъж превъзхождащата ги турска войска. Легендарният им пълководец останал завинаги в съзнанието на родопските българи – християни и мюсюлмани, като освободителят на Родопа планина. Село Тъмръш било дефинитивно подпалено от перущенци по време на Балканската война през 1912 година, а оживялата част от помашкото му население се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища.

В книгата си „ Тъмръш “ (1973), отдадена на изчезналото към този момент село Ангел Вълчев реди хронологията на събитията.

 И по този начин, за две-три денонощия изоставеният Тъмра ш бе трансфорат в руини. Пепелищата димяха цяла неделя, до момента в който ливна огромен есенен дъжд и от пепелищата се озъбиха разрушени стени, обгорели и недогорели кощаци, овъглени купища сено и плява, огради, опържени и ожулени от пламъците дървета. И дълги години тази злокобна картина подсещаше на хората, че тук е предходна най-страшната чума, която човечеството познава – ВОЙНАТА. Тя постави завършек на това вековно българско село.

 Стотици пъти съм бил в Тъмръш и постоянно с болежка съм следил руините. Беседвал съм с десетки ямаджии от другите села. Бил съм и несъзнателен очевидец на диалози посред ямаджии. И не съм срещал подобен, който да не съжалява за изгубването на това остаряло българско село. Веднаж попитах Христо Мазев от Бойково, който персонално е запалил не една къща: „ Защо палихте, не мислехте ли, че тъмрашлии могат да се върнат? “ „ Защо ли? Защото да вземеш една тояга, че тогава да ни питаш. Верно е, че имаше ненавист към тъмрашлии поради делата им в Априлското въстание. Но не беше единствено това. Има неща, които човек може да прави единствено по време на война. И тогава бе така… Война! “

Старите родопчани неслучайно споделят: „ Всяка война закача цялата страна, само че тежко на този, комуто се струпа “.

Инфо: www.bulgarianhistory.org